иска ми се
да бяхме само
лош сън
от който да се събудим
не непременно
един до друг
или пък непременно не
един до друг
да си кажем с облекчение
ехдобречеможе
добреченеможе
...
и само
след глътка въздух
ние
или не-ние
да стоим по-добре
пред огледалото
което помни всичко
помни всички

натюрморт

ръцете ти
като клони на върба
докосват само повърхността ми

изтръгваш думите ми като риби
и ги пъхаш в устата си
преди да си се научил

преминаваш през мен
като през порта -
от двете й страни крила,
отвъд двете само себе си -
като нехвърлен зар
по-кратък от онзи, който
веднъж се е изплъзнал

дърво,
което се огъва на собствения си вятър