онази, чийто пиърсинг гъделичка небцето ми
aureliano

тя има шест обици
пиърсинг на езика
татуировка на пубиса
и медузи в зениците
тя е онази
чийто бедра
са покрити с петна
от моята сперма
слюнка
и задъханите ми хлипове
нейната сянка тежи в хоризонтите ми
нейните пръсти смъдят под клепачите ми
нейните лакти избождат очите
на смъртта приклекнала дебнещо в ъгъла
тя е онази
чийто нокти сутрин
измитат камериерките
от мокета в хотелите
от седалките на тролеите
от циклопите на зациклилите семафори
от тапетите на гузните съвести
от спалните на благоверните домакини
от пипалата на дрогираните сепии
нейните длани
попиват слузта
процедeна от дефлорираната ми вярност
нейните колене са протрити върху
костите на непозналите щастието
руините на джамиите
останките от измислени храмове
прешлените на мухлясали ценности
нейните гърчове убиват пулсарите
създават кометите
изсмукват млечният път
зачеват от семето на страстта
докато кошера във езика ми
бясно и сляпо
се блъска и жили във пъпа й
тя е безсмъртна
тя шляпа боса
из локвите на разкаляната ми плът
тя има всичко:има
себе си
има и мен
има нас:
озверели от искане

Cały czas tu byłam
Justyna Bargielska

През цялото време бях тук
на Лорета Салино

Сякаш някой ми е умрял, а не знам кой (толкова голямо
животно не може да умре цялото наведнъж, а сърцето му лежи
сега на пода и пулсира, буди съседите, по един
от всяка къща. Да се махаме от тоя уестърн, казват
търкайки очи, като гледат през прозореца и виждат,
как в запуснатата градинка, седнали на комплекта масички
пияниците сменят имената по венците от пресните
гробове, за да ги продадат отново, и
усещаме хлад зад плещите. Бяла смърт за черната котка,
за нас сигурността на ягодите, а след това по два найлонови
чувала за всяко тяло. Една крачка в твоя посока увеличава
със сто микрорентгена показанията на моя брояч,
така че сега отново всичко сама ще свърша а после ще изляза
при теб блестейки, ще държа в ръка снимка от птичи поглед
на нашите тела, лъщяща халюцинограма). Сякаш някой
ми е умрял, а не знам кой.

znowu jest potem
Justyna Bargielska

отново е после

чак сега виждам по колко начини се пишат стихове за смъртта
такава лелка ежка край гората чакат
след мазната вечеря задушни сънища за цигани
а отвъд септемврийската стена камъни до безкрайност

ти, в заскрежена кола, ме караш с температура в студа
долепям езика си към стъклото, но не това парченце от мен е най-горещо много съм болна
толкова много съм звездичка от сняг, часовник който дели поредните минути
на шест по-малки минути по-плътно прибрани между
снежната шевица искам да имам такава рокля свърши това а после
ако искат нека ме хванат с нея или нека лежа
под стъклото като снимка на Божата Майка която съседа
направи по време на чудото в градината.