Никита
pafka

Големи - зърната на нейните думи,
но само няколко те спасяват
или убиват.
Това не е простота,
а копнеж по нея.
Танцува прекрасно върху струните на
доверието ти. Опитва го,
като мрежа,
в която да скочи,
когато не я очакваш.

Няма логика в сърцето й. Но на ръба
на всеки полет е предвидила
балкон от пролет.
Хоризонтите се упражняват,
за да я понесат.

Макар че тя
и в клетка би летяла.

Облак
pype6

Откак се помни се надяваше,
че животът ще опровергае
мрачните предчувствия,
които го преследваха
навсякъде.

Но животът си имаше изглежда
много по-сериозни занимания.
И му беше удобно
просто да се съгласява.

Портрет
pype6

Толкова си деликатна
към хартията
и толкова неделикатна
с хората.
Имаш нужда от тях
колкото
от емоционални мишени
за разтоварване.

Когато те чакам,
ми пишеш писма
без обръщение,
сякаш говориш на себе си.
Когато искам да чуя твоето
обичам те,
практикуваш мълчание
с изключително много думи.

Листенце си,
не си играй със вятъра,
ще те откъсне!
Знам, че си пристрастена
към цветовете и емоциите.
Ти си едно голямо махало:
разум, сърце, разум,
сърце, разум, сърце...

И най-обичам,
когато пишеш върху мен
с ръцете си.