когато най-много ме сърбят крилата

Всичко,
ще повторя: всичко,
до последната точка на историята е вярно,
макар че от тирето
на първата пряка реч знаехме:
тя няма да ни освободи,
когато се пошегуваме
със себе си за първи път.
Разтворените криле ме сърбят
и впивам ноктите си
във всички думи
по огледалото зад мен,
когато искам да си те припомня
и вдигам косата си
високо над тила.
Винаги ще оставаш зад забравеното,
извън всичката любов,
която раздирам на парцали
и свивам гнездо
за това, което някога ще имам след теб,
за всеки, който ще сложа на мястото ти
и вътрешно ще се усмихвам
докато преправям лицето му
да заприлича на теб.
Ела,
легни във леглото ми,
сред петната кръв,
сред хилядите други любовници,
които хихикат от стените
и пълзят към теб.
Хищните сърца
създават чудовища,
които да ги погълнат.
Плът от плътта ми,
адът или отрицанието му
ме привличат
повече?..