и по този път
нощ..
и този път
като нощ
се спуска над мен..
вместо теб..
поне да беше с твоите очи
поне с твоите ръце
поне да не се опитваше
да те вземе от мен
като награда за търпението си.
голота на сърцето ми
е привидна,
крие се часовникът,
обръща ли,
обръща пясъка си
и го разсипва върху мен..
държа се на повърхността
за теб,
за спомените,
които мога само отдалеч
да гледам.
отдавна е влязъл,
отдавна е у дома си.
пропукват се вече
прешлените ми
времето повече от всичко тежи
петък, април 11, 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар