Портрет
pype6
Толкова си деликатна
към хартията
и толкова неделикатна
с хората.
Имаш нужда от тях
колкото
от емоционални мишени
за разтоварване.
Когато те чакам,
ми пишеш писма
без обръщение,
сякаш говориш на себе си.
Когато искам да чуя твоето
обичам те,
практикуваш мълчание
с изключително много думи.
Листенце си,
не си играй със вятъра,
ще те откъсне!
Знам, че си пристрастена
към цветовете и емоциите.
Ти си едно голямо махало:
разум, сърце, разум,
сърце, разум, сърце...
И най-обичам,
когато пишеш върху мен
с ръцете си.
четвъртък, октомври 25, 2007
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар