xxx
Justyna Bargielska

Помните ли последната ни вечер в Непорече?
Тогава паднах във кладенеца и макар да крещях,
взехте кошницата, виното и раираната покривка,
седнахте в колата и падна нощта.

Носех се уловена за сламката на страха, че ще заспя
и ще потъна, а тогава подводните паяци
и червеите по стените, пристъпващи като японки
от порцелан, без да спират когато се разминават,
че те тогава ще видят, че съм била човек и че съм потънала.

И нямаше зора. Зимата ще прекарам под леда,
ще ме намерите напролет, ще кажете, че съм се променила,
че има в очите ми израз, какъвто преди нямаше.

Kamienica
Justyna Bargielska

Сграда

дразнят ме прозорците на къщата от другата страна на улицата,
която пенейки се тече надолу. С часове
надничам в тенджерите на съседите, в които врят сърца
от врабчета – така татко наричаше бъбреците като бях малка,
тоест тогава, когато котките изчезваха и се връщаха
след четвърт час с откъснато ухо. Вече
ми е все тая – прозорците на партера са бордей, пощата ми
е пълна с брошури със жени, толкова женствени, колкото
няма да бъда дори на колене да ида
от кухнята до стаята по натрошени стъкла.
На етажа седи човек със кучешка муцуна или пък
куче със човешко лице, не знам, по асансьора
пуска стъклено око, шпионира тези отдолу.
Дразнят ме прозорците им. Преувеличават с тоя живот
сякаш не знаят, че въобще не е нужно.

Czy powinnam być niemieckim chłopcem
Justyna Bargielska

Трябвало ли е да бъда немско момченце

Баба ми е на сто години
и никога не е виждала морето.
Отгледала е мама
като първокласна кобила за набягвания.
В планините също не е била,
даже в Столовите.
Всяка вечер реди молитва
да се завърна.

Защото аз съм впрегатна кранта
сънищата ми са все катастрофически,
а Господ Бог не ме обича,
разказва ми мръсни вицове
и ме плаши с философия.

Баба го убеждава,
че е трябвало да бъда немско момченце
или поне да не пиша.
Тогава той пъха ръката ми в гащите
или ме пришпорва със стар чадър.

Добре, че Оня Другия звъни понякога
и ми казва с копринен гласец:
спи спокойно,
пиши стихове,
спи спокойно.