xxx
Justyna Bargielska

Помните ли последната ни вечер в Непорече?
Тогава паднах във кладенеца и макар да крещях,
взехте кошницата, виното и раираната покривка,
седнахте в колата и падна нощта.

Носех се уловена за сламката на страха, че ще заспя
и ще потъна, а тогава подводните паяци
и червеите по стените, пристъпващи като японки
от порцелан, без да спират когато се разминават,
че те тогава ще видят, че съм била човек и че съм потънала.

И нямаше зора. Зимата ще прекарам под леда,
ще ме намерите напролет, ще кажете, че съм се променила,
че има в очите ми израз, какъвто преди нямаше.