натюрморт

ръцете ти
като клони на върба
докосват само повърхността ми

изтръгваш думите ми като риби
и ги пъхаш в устата си
преди да си се научил

преминаваш през мен
като през порта -
от двете й страни крила,
отвъд двете само себе си -
като нехвърлен зар
по-кратък от онзи, който
веднъж се е изплъзнал

дърво,
което се огъва на собствения си вятър