хазарски глад

Няма да стана по-красива от моя глад,
няма да пусна косата си на вятъра.
закопана като дърво - в сянката си
ще изцедя от тялото си седем вида сол,
да соля дните си като яйца по Великден
преди да ги захапя..

Замесвам тялото си наново всяка нощ,
пускам по щипка сол в очите на страховете си
и по две клончета мирта слагам
да помирят лисичешката ти хубост с мен.

Един си и затова знаеш
защо е сладка усмивката ми през деня
и до земята дясната ръка,
защо изпъвам тялото и душата си нощем
та да ме гледаш само и да немееш
и аз напусто да ти повтарям:
не завивай само зад левите ъгли,
любовта е хладна там
и на парцали,
като небето през есента,
която не се научихме да помним..

няма да стана по-красива от тоя глад,
пет или шест са брой на греховете ми,
ходят след мен,
гасят лампите, когато ме пожелаят
и се греят върху мен, както мислите ми се греят
на комина на който топлиш сърцето си
и пред който замиташ с опашка всички следи.

Няма да стана по-красива от тоя глад,
който не се засища с храната на корените ми,
който заедно с мен се озърта
и хапе непосолената ми душа
само за теб.