заради гладните гърбове на котките
падам, маменце,
падам по стъпките ти
падам се братовчедка на греховете ти
и породена сестра на дните,
в които си се усмихвала
както аз сега -
сама, срещу страничното стъкло
къщовници,
гъдела ни е между двата различни погледа
и сенките които няма да се завърнат със слънцето
надничаш
единственото подредено местенце в живота ми
е аптечката
четвъртък, май 22, 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
надничам...
Публикуване на коментар