неделя, декември 09, 2007

тайната на вечерите в оная безумна латино-кръчма на 6-ти септември

- aз светя.
тя винаги го казва
абсолютно неподправено,
съвсем сериозно
и в същото време
без никакъв апломб.
просто:
- аз светя.
все едно съобщава,
че днес няма да ходи на лекции
или че вчера е валяло цял ден,
съседа е изхвърлил жена си
или тя го е заключила отвън,
а на нея толкова й се е спяло,
че дори не е излезнала
да погледа панаира.
- аз светя.
винаги когато усети,
че разговора заглъхва
и темите дори между приятели
са вече отвъд приятното,
задушевно бърборене
над чашите с алкохол:
- аз светя.
и мълчанието се насища
с едно полудоволно недоумение -
все пак, какво можеш да кажеш
след това проклето – „аз светя”,
мълчим, смучем цигарите
и сме доволни да бъдем себе си,
поне отчасти да сме заедно
всеки потънал в някое
закътано местенце в главата си,
пък и като се загледаме
тя наистина цялата свети -
пълното й лице е огряно
от светлината на свещите,
разхвърляни небрежно по баровете.
всъщност всеки един от нас
би могъл да каже:
- аз светя.
просто първо тя е открила тайната.

2 коментара:

Katya каза...

ето че открих нещо хубаво днес :)

(turning on the lights)
здравей! :)

naf каза...

хубаво е на светло ))
здрасти!