събота, декември 15, 2007

L’amant


тесните,
отрупани със сергии и храна
улички
задушни от желанието
пулсиращо
в десетте сантиметра
между кожите ни

(сигурно всички
ГО подушват,
щом като толкова
услужливо
свеждат червените фенери
на погледите си
далече от очите ни)

този свят
трябва да има божество
похотливо и
пълно със нечестиви
помисли
щом слага бялата ми длан
в твоята
източно-жълта

опиумното наргиле
ме съблича от всички
спомени:
мога ли да съм повече от сега
когато съм изтрита от детето
а още никой не ме е
писал като жена?

пръстите ми
са най-чувствителния
фотографски апарат:
снемат безбройни снимки
на тялото ти
(очите ми ще заобичат
да ги прожектират
върху всеки следващ
(мъжки) екран)

разпъвам между нас
бялото чадърче на расата си
с едно (не)-автоматично движение
над което усърдно
ще работя
следващите
вече
женски години

това ли е да имаш повече разум
отколкото сърце, чайна таун?

1 коментар:

CresceNet каза...

Hello. This post is likeable, and your blog is very interesting, congratulations :-). I will add in my blogroll =). If possible gives a last there on my site, it is about the CresceNet, I hope you enjoy. The address is http://www.provedorcrescenet.com . A hug.