вървейки

утробата ми е благодатна
на пътища

раздиплят се,
увиват гръбнаците си в краката ми
мъркат като доволни котки,
когато ме препъват с опашките си

вървя и не отминавам

впиват жълтите си очи във гърба ми
блещукат влажните им носове,
гонят жадно белите пухчета
на кърпичките ми

настъпват
мъркат
съскат ласкаво и заплашително


никога няма да си тръгна от себе си