тя

"понякога сутрин вярва
в до шест невъзможни неща"*
и оставя косата си
да расте надълго

(далечното припяване
на ловеца
не е погребано
под пластовете
опитомена кръв)

умората да повтаря
всичките онези неща
които нямат значение
дори написани
смачква в пулсираща топка
онова, което той не пожела
да разпознае като свое

претърси стълбищата
таваните
изстиналите вече легла
на сърцето си

любовта е най-тъжният етаж,
на който спира необичащият

*алиса