зуи

зуи, знаеш ли, хората имат само две ръце
за всичко:
за прегръщане,
за изпращане
дори за кършене, когато няма друго
което повече да искат да прекършат
отплесвам се, но ме е страх и знам,
че мъничко ще те боли
но косата ти вече не трябва да е вързана
нито остригана почти до голо
и така искам да си сложиш
ризата с червените шевици
и да седнеш на капрата до мен
че ще ти взема небе,
да те опаше в синьосинкави тонове
да те накара да порастнеш и да ме чуеш
дори да не съм проговорил,
зуи, как по-меко да ти го кажа
че да не отметнеш глава
да не изпиеш млякото на пътищата
защото то е по-лошо
и от най-лудото лудо вино
и хванеш ли го веднъж за петичката
гъдела ще заметне стъпалото му
и ще те запрати другаде
при другиго
и ще ми остане само оня ти парфюм
който да стържа изпод ноктите
изпод кожата
изпод обувките си
защото аз съм твой
но ти не си моя, зуи