ако и днес елеватора не работи, дали на прозореца ти ще пише пак онова

изтласквам мислите ти за мен
като поредния нахалник в метрото,
който лепи дланите
и възбудата си за задника ми.
давя се в палтото си.
събудена от теб съм
а докато още пишеше
всичко можех да ти простя -
невестулчето сърце,
челото татуирано с лъжи
малките, тънки белези
от писалка в ежедневието ми.
колко дълго може да спи
или да се прозява едно довиждане?
вървя и се спъвам в спомените
за онези дни
когато още пишеше
думи като павета в моята градина.