Джаз

Всички наши действия и бездействия
си остават между нас, нали така беше?!,
казва тя и ме отминава
а свири най-прекрасния
най-страстния джаз
със тялото си
когато отмята коса
когато отива на бара
и пали до алчните уши
на някакъв мръсник
а мене тялото ме боли
вените ми вибрират
във ритъма на всичките й думи
които прилепват с ръбчетата си
към профила на двете ми лица
и още виждам зад ръба на джинсите й
зад синьото на очите й
когато ми кимва отдалече:здравей!
мога да превъртя ключа назад:
паметта е повече от
часовников механизъм
мога да върна лентата назад
до времето когато свиреше джаз
само за мен
когато името ми звучеше
като мъркане в устата й.
Всички наши действия и бездействия
остават зад нас. Пее тялото й само за мен
едно последно, отминаващо ме послание
най-надменния
най-недостъпния джаз
свири тялото й.