Усмихваш се все едно пролетта ти е кацнала на рамото

Усмихваш се все едно пролетта ти е кацнала на рамото
и ми слагаш граници

а небето ни има ръце
има колене

разделям го на две половини
една за утре
една за мен
и една много тайна за когато-вече-няма-да-те-има:

ако любовта ти е изобилна като дъжд
но изтече
и попие в земята
няма да се родят плодове

целуваш ме и си мисля -
все пак жабите трябва да имат лице
щом така ме целуваш

аз всъщност мога да си затворя очите
мога да си затворя устата
но колко още ще трябва да пълзя с присвит корем
след тъничкия аромат на ОНОВА
(лято)